Сирни Заговезни (Поклади) или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Това е важен зимно-пролетен празник в народния календар.

Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя).  В неделя, също така, се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.

За трапезата на Заговезни се приготвя баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят „хамкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. 

С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля.

Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това. На много места по света се организират Карнавали, а маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората, затова карнавалът символизира победата на светлината над мрака или настъпването на пролетта и края на зимата.